Ясен Гюзелев – художникът съавтор на литературни титани
У нас има положителни илюстратори на художествена литература поне от стотина години – Иван Милев, Вадим Лазаркевич, Борис Ангелушев… Вече в наше време най-силно притеглят публичното внимание двама художници – 98-годишният доайен Любен Зидаров и 57-годишният Ясен Гюзелев. Вторият работи съвсем изключително за непознати издателства – и това му донесе интернационална популярност.
В края на март издателство „ Рива “ показа първокласен албум монография по дизайн на Чавдар Гюзелев, отдаден на креативния път на Ясен Гюзелев, с текст от Красимир Илиев и близо 200 илюстрации. Замисълът за книгата поражда през 2015 година по време на ретроспективната галерия на художника в СГХГ, където Илиев работи като организатор – и той я приключва през 2021 година Гюзелев също е прочут с това, че работи постепенно, в това отношение художникът и изкуствоведът си наподобяват. И двамата обичат да изпипват старателно всеки подробност от това, с което се занимават.
Авторът разказва забавно и с явен език за изграждането на художника и работата му върху „ Името на розата ", стиховете на Франсоа Вийон, „ Пинокио ", „ Царицата на пчелите ", „ Алиса в страната на чудесата ", „ Алиса в огледалния свят ", „ Дон Кихот ", „ Декамерон “... Красимир Илиев, който нормално се занимава с´вече умряли художници, се усеща миропомазан, тъй като може да беседва с обекта на проучването си. За да вниква в детайлите и дълбочината на творческия процес, той вплита в описа и думи на художника, записани по време на диалозите им, водени в течение на четири дни през февруари и март 2015 година:
„ Между 6- и 11-12-годишен прерисувах комикси, това ми беше главно развлечение и занятие, а комиксът, както знаеш, се прави от доста положителни рисувачи и оттам научих много неща – споделя Гюзелев. – Това го правехме с брат ми, с три години и половина по-голям - разбира се, беше по-сръчен, а той си е гений, художник. Това ме подтикваше да бъда като него “.
В рисунките от първите години в Художествената гимназия всред виртуозно изпълнени скици, в които момчето опитва разнообразни техники, се появяват сложни многофигурни композиции от голи мъжки тела, подчинени на желанието за цялостно привършване на вероятните позиции. Това са и опити за изследване на движенията на мъжкото тяло, най-често в борби, в които си личи възхищението от илюстрациите на Гюстав Доре, особено тези към „ Ад “ на Данте. По това време нараства и интересът на Ясен към историята на изкуството от Античността до Сецесиона. Това са познания, които той ще употребява през идващите години в работата си по книги като „ Орфей и Евридика “ (1997) и „ Сократ “ (1999), „ Микеланджело “, в илюстрациите си към Пушкин и Дикенс.
Но освен че е осведомен чудесно с белезите на епохите, които рисува, „ Ясен се съпротивлява против възгледа за линейността на времето “, написа Кр. Илиев и дава за образец една от ранните му образователни рисунки – „ Кръстоносният поход на децата “. Художникът прави своята тъжна констатация за неизбежността и абсурдите на войната в човешката цивилизация. Тези деца, тръгнали според легендата да освобождават Божи гроб при започване на XIII в., вървят като на заколение в своето гротескно шествие. Фантазията на Гюзелев не единствено облича децата с големи за тях униформи на възрастни, само че и събира и смесва епохите: детето с хитлеристка униформа е въоръжено с арбалет, това с наполеонови облекла държи средновековна пика. Атрибутите демонстративно са с разместен исторически порядък. Разрушавайки тази логика, авторът подчертава гротескното безсмислие на войната във всички столетия.
В бурната есен на 1989 г. Ясен зарязва дипломирането и заминава за Италия, където прави илюстрации за флорентинското издателство Giunti Marzocco. Наред с интереса му към подробно изобразяване на материите в една от книгите се виждат и първи наченки на опитите му с ракурсите. Те ще избухнат през 2003 година в илюстрациите му към „ Алиса в страната на чудесата “ – безспорният връх в неговото творчество, и след още 6 години в „ Алиса в огледалния свят “. Парадоксалните смешки и магии в книгите на Луис Карол провокират художника да отговори на писателя в неговата стилистика, само че с визуален език.
Първата идея е всички герои и събития да обитават една картина, от която в различните издания ще бъдат включвани различни елементи. Това е логично следствие от текста на Карол, в който събитията и превъплъщенията на Алиса следват едно след друго, без подчиненост и кулминация. (Но концепцията е осъществена в чистия си тип единствено в първото издание. За идващите издания на китайски и английски Ясен прави още 57 черно-бели рисунки, вмъкнати между цветните фрагменти.) Втората концепция е да работи върху грундирана дъска, което му разрешава до безконечност да наслагва и лишава цвят (никоя хартия не би издържала), споделя Красимир Илиев. Огъването и усукването на пространството позволяват обособените подиуми да се вплитат една в друга и действието да тече ту вихрено, ту успокоено. Като в картина на Ешер, само че по-красиво и по-емоционално.
Най-характерното за стила на Ясен е, че както самичък признава, той не ползва рутина, насъбрани знания, опит. „ Започвам всяка нова книга, все едно ми е за пръв път. Почти в никакъв случай не употребявам една и съща техника, както в предходния си план. Всяка нова работа я виждам по друг метод и тя изисква ново намиране. “ От комерсиална гледна точка този подход е проблем – множеството илюстратори предпочитат да бъдат лесно разпознаваеми. Ако имат триумф, издателите, както и публиката искат от тях още от същото. Това се случва и с Ясен, но… „ За мен това не е забавно – споделя той. – Разбира се, това значи, че изненадата някой път може да е с минусов знак, не всеки път всичко може да е на напълно равнище, правил съм и по-добри, и по-лоши книги. “
Макар създателят на монографията явно да харесва художника, той не му икономисва и някои по-критични пасажи. Най-същественият въпрос за Красимир Илиев обаче е друг – може ли илюстрацията да излезе от подчинението на текста, да го надмине по дълбочина на внушението, да надгради и да опровергае нормалната визия за вторично, „ приложно изкуство “? И отговорът е, че в книгите, в които дарбата на рисувач на Ясен Гюзелев се срещне с евристичното му мислене, безкомпромисността, всеотдайната деятелност и благосклонността на ориста, той постига тъкмо това.
В края на март издателство „ Рива “ показа първокласен албум монография по дизайн на Чавдар Гюзелев, отдаден на креативния път на Ясен Гюзелев, с текст от Красимир Илиев и близо 200 илюстрации. Замисълът за книгата поражда през 2015 година по време на ретроспективната галерия на художника в СГХГ, където Илиев работи като организатор – и той я приключва през 2021 година Гюзелев също е прочут с това, че работи постепенно, в това отношение художникът и изкуствоведът си наподобяват. И двамата обичат да изпипват старателно всеки подробност от това, с което се занимават.
Авторът разказва забавно и с явен език за изграждането на художника и работата му върху „ Името на розата ", стиховете на Франсоа Вийон, „ Пинокио ", „ Царицата на пчелите ", „ Алиса в страната на чудесата ", „ Алиса в огледалния свят ", „ Дон Кихот ", „ Декамерон “... Красимир Илиев, който нормално се занимава с´вече умряли художници, се усеща миропомазан, тъй като може да беседва с обекта на проучването си. За да вниква в детайлите и дълбочината на творческия процес, той вплита в описа и думи на художника, записани по време на диалозите им, водени в течение на четири дни през февруари и март 2015 година:
„ Между 6- и 11-12-годишен прерисувах комикси, това ми беше главно развлечение и занятие, а комиксът, както знаеш, се прави от доста положителни рисувачи и оттам научих много неща – споделя Гюзелев. – Това го правехме с брат ми, с три години и половина по-голям - разбира се, беше по-сръчен, а той си е гений, художник. Това ме подтикваше да бъда като него “.
В рисунките от първите години в Художествената гимназия всред виртуозно изпълнени скици, в които момчето опитва разнообразни техники, се появяват сложни многофигурни композиции от голи мъжки тела, подчинени на желанието за цялостно привършване на вероятните позиции. Това са и опити за изследване на движенията на мъжкото тяло, най-често в борби, в които си личи възхищението от илюстрациите на Гюстав Доре, особено тези към „ Ад “ на Данте. По това време нараства и интересът на Ясен към историята на изкуството от Античността до Сецесиона. Това са познания, които той ще употребява през идващите години в работата си по книги като „ Орфей и Евридика “ (1997) и „ Сократ “ (1999), „ Микеланджело “, в илюстрациите си към Пушкин и Дикенс.
Но освен че е осведомен чудесно с белезите на епохите, които рисува, „ Ясен се съпротивлява против възгледа за линейността на времето “, написа Кр. Илиев и дава за образец една от ранните му образователни рисунки – „ Кръстоносният поход на децата “. Художникът прави своята тъжна констатация за неизбежността и абсурдите на войната в човешката цивилизация. Тези деца, тръгнали според легендата да освобождават Божи гроб при започване на XIII в., вървят като на заколение в своето гротескно шествие. Фантазията на Гюзелев не единствено облича децата с големи за тях униформи на възрастни, само че и събира и смесва епохите: детето с хитлеристка униформа е въоръжено с арбалет, това с наполеонови облекла държи средновековна пика. Атрибутите демонстративно са с разместен исторически порядък. Разрушавайки тази логика, авторът подчертава гротескното безсмислие на войната във всички столетия.
В бурната есен на 1989 г. Ясен зарязва дипломирането и заминава за Италия, където прави илюстрации за флорентинското издателство Giunti Marzocco. Наред с интереса му към подробно изобразяване на материите в една от книгите се виждат и първи наченки на опитите му с ракурсите. Те ще избухнат през 2003 година в илюстрациите му към „ Алиса в страната на чудесата “ – безспорният връх в неговото творчество, и след още 6 години в „ Алиса в огледалния свят “. Парадоксалните смешки и магии в книгите на Луис Карол провокират художника да отговори на писателя в неговата стилистика, само че с визуален език.
Първата идея е всички герои и събития да обитават една картина, от която в различните издания ще бъдат включвани различни елементи. Това е логично следствие от текста на Карол, в който събитията и превъплъщенията на Алиса следват едно след друго, без подчиненост и кулминация. (Но концепцията е осъществена в чистия си тип единствено в първото издание. За идващите издания на китайски и английски Ясен прави още 57 черно-бели рисунки, вмъкнати между цветните фрагменти.) Втората концепция е да работи върху грундирана дъска, което му разрешава до безконечност да наслагва и лишава цвят (никоя хартия не би издържала), споделя Красимир Илиев. Огъването и усукването на пространството позволяват обособените подиуми да се вплитат една в друга и действието да тече ту вихрено, ту успокоено. Като в картина на Ешер, само че по-красиво и по-емоционално.
Най-характерното за стила на Ясен е, че както самичък признава, той не ползва рутина, насъбрани знания, опит. „ Започвам всяка нова книга, все едно ми е за пръв път. Почти в никакъв случай не употребявам една и съща техника, както в предходния си план. Всяка нова работа я виждам по друг метод и тя изисква ново намиране. “ От комерсиална гледна точка този подход е проблем – множеството илюстратори предпочитат да бъдат лесно разпознаваеми. Ако имат триумф, издателите, както и публиката искат от тях още от същото. Това се случва и с Ясен, но… „ За мен това не е забавно – споделя той. – Разбира се, това значи, че изненадата някой път може да е с минусов знак, не всеки път всичко може да е на напълно равнище, правил съм и по-добри, и по-лоши книги. “
Макар създателят на монографията явно да харесва художника, той не му икономисва и някои по-критични пасажи. Най-същественият въпрос за Красимир Илиев обаче е друг – може ли илюстрацията да излезе от подчинението на текста, да го надмине по дълбочина на внушението, да надгради и да опровергае нормалната визия за вторично, „ приложно изкуство “? И отговорът е, че в книгите, в които дарбата на рисувач на Ясен Гюзелев се срещне с евристичното му мислене, безкомпромисността, всеотдайната деятелност и благосклонността на ориста, той постига тъкмо това.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ